Индекс
Godric.
Gordic. /Герой на админа/
Страница 1 от 1
Gordic. /Герой на админа/
by Godric. Вто Юни 05, 2012 5:55 pm
Henry Cavill
Име на героя:
- Годрик
Възраст:
- 24 / Неизвестни
Раса:
- Древен вампир
Дарба:
- Копиране на чужди дарби;
- Когато пие кръв от някого вижда най-съкровените му спомени, чувства, тайни, страхове;
- Може да съживява/убива чрез допир;
Аз съм (граф/графиня, лорд, херцог/херцогиня, обикновен човек, бунтовник, шпионин, част от кралския персонал, в кралската охрана или др):
- Крал на Западното кралство
Характер:
- Доверявам се повече на омразата, отколкото на любовта - казал Дяволът.
- Защото омразата никога не може да бъде фалшива.
Какво би било най-подходящото определение за Краля? Може би прекалено жесток и кръвожаден? Хладнокръвен сериен убиец? Изтезател на чуждите души? Това би било твърде малко, за да го опише. Изтъкан от хилядите черти на своя характер, той е неповторим,уникален, единствен по рода си. Годрик е най-лошото нещо, което можеш да си пожелаеш и най-хубавото ако успееш да спечелиш вниманието му по някакъв начин. Самият той описва себе си като Дявола. Студеният му поглед би могъл да вледени и най-горещото сърце. Той е надменен, циничен, самовлюбен, егоист, пресметлив. Бихте могли да кажете още хиляди лоши неща за него, които биха били безспорна истина. За него проявяването на добрина е слабост, най-прекия път към страданието. Древният никога не би признал, че има слабост, още по-малко би я показал. Той е тайнствен, загадъчен. Само с един поглед и бегла усмивка би успял да преобърне всичко в теб и да те накара да се влюбиш до полуда. Самият той се е влюбвал само веднъж и няма особено желание да повтори грешката, която е допуснал.
Любов? По-скоро страст! Чувства? По-скоро забавление! Похот? По-скоро усещане за изгаряне от копнеж за върховното удоволствие!
Той не би могъл да обича никого казваха някои, а той с безсрамна усмивка отвръщаше, че обича само един единствен човек - себе си. Подсмихваше се лукаво и впиваше погледа си дълбоко в очите ти, сякаш всичко за душата ти е изписано в тях.
Годрик е с проницателен поглед, от който никой не би се измъкнал. За него любовта е просто чувство, толкова маловажно и безсмислено, че дори и не иска да чува за нея. Или поне така смятаха всички. Само той знаеше какво се случваше с чувствата му и какво бе преживял. Годрик въпреки всичко е прочтен и спазва обещанията си, може би заради вроденото си чувство на дълг. Никога не подценява враговете си и има резервен план ако нещо се обърка. Той е недоверчив, на моменти капризен, ужасно взискателен и държи на добрите маниери. Като човек, живял толкова години, понякога Древният изпитваше силно чувство за отегченост, което го влудяваше. Годрик е нетърпелив, обича да раздава заповеди, които да се изпълняват бързо. Но щом нещо продължеше твърде бързо, той ставаше безпощадния вампир, който отнема живота на "жалките" хора и същества, както той нарича околните. Той не търпи някой да му противоречи или да се опитва да го унижи. Бързо се ядосва и никога не показва чувствата си. Въпреки всичко, Гордик е много импулсивен.
Външен вид:
- Огледалце, огледалце, кой е най-прекрасен на Земята? - попита той, влгеждайки се в отражението си в запотеното стъкло и усмихвайки се заговорнически.
От където и да минеше, каквото и да кажеше, Годрик оставяше дълъг спомен за себе си. Привличаше женските погледи с такава лекота, че всички му завиждаха. Със своите 187 сантиметра той успяваше да накара дамите да въздишат по него и дори да си представят мръсни сцени в уж "чистите" им мисли. Косата на Древния бе къса, гарваново черна на цвят и накъдрена в краищата. Годрик притежава ослепителна усмивка, която рядко красеше лицето му, но щом застанеше там, лицето му изглеждаше лъчезарно и мило. В светло сините му очи във форма на бадеми блясваха искри, карайки ги да блестят. Веждите му са средни на дебелина и се извиваха плавно над очите му. Носът на вампира е малък и прав, а устните му - светли, сочни и примамващи. Скулите на лицето му са ясно изразени, а кожата му бе покрита с едва забележима набола брада. Цялото му тяло бе покрито с мускули и той изглеждаше като изваян от глина. Съвършен на външен вид, идеален в очите на всяка жена. Мъжът се обличаше изискано, често в скъпи костюми, които придаваха допълнителна строгост на погледа му, но и го правеха още по-неустоим за нежиня пол.
История:
- Спомен първи -
* Мечтата *
Преди много, много години в малко градче в Англия се роди момченце. Още щом майка му го зърна за първи път, тя знаеше, че той е необикновен, по-специален от всички други. Бяха го кръстили Годрик. Семейството бе бедно, но сплотено и гордо, знаеше как да се справя с трудностите и винаги имаха надежда, че един ден всичко ще се промени и ще дойдат по-добри времена за всички.
Максуел и Лорейн бяха кръстили синеокото момче Годрик. С времето той порастваше и никога не оставаше в сянка. Умееше да изпъква, да се доказва, да бъде лидер. Нямаше игра, която той да не умееше и да не печелеше. Повечето деца, както и родителите им смятаха, че момчето мами и той бе останал с малко приятели, които наистина му вярваха. Но той просто бе роден с късмет, който понякога ненавиждаше, защото виждаше презрението и завистта в отсрещните очи и злобните погледи, които танцуваха по него. Всяка вечер след вечерята с родителите си, Годрик лягаше на леглото си, слагаше ръце под главата си, затваряше очи и мечтаеше да бъде Крал и всички да му се подчиняват. Защото знаеше, че само така освен завист, те щяха и да се страхуват от него. Да му се подчиняват, защото той щеше да бъде техния господар.
- Втори спомен -
* Дарбата *
Годрик порастваше с всеки изминал ден и ставаше все по-красив. Все още живееше с родителите си, но не се оплакваше. Бяха изминали четири години откакто бе навършил 18 и работеше. Ставаше рано сутрин, закусваше набързо, целуваше майка си по челото и отиваше да се труди, рамо до рамо с баща си. Бе се превърнал в негова гордост. Но един ден вече порасналото момче не се прибра както обикновено заедно с баща си, а отиде до близкото езеро, където често намираше уединението, от което се нуждаеше душата му. Той беше мил, грижовен и ужасно чувствителен. Въпреки, че семейството му бе бедно, той бе щастлив. На връщане към дома срещна момиче. Никога преди не бе виждал по-красиво същество от нея. Тя притежаваше тревисто-зелени очи, златиста коса, която се спускаше по раменете й като завеса, стигаща чак до кръста й и бяла кожа, сякаш от порцелан. Тя бе и първата, която бе устояла на чара му. Може би и затова успя да завладее сърцето му още в мига, в който я видя. Запознаха се. Срещаха се дълго време и той се влюбваше все по-дълбоко в нея. Както и тя в него. Любовта им бе чиста и неопетнена. Нямаше нищо по-силно от връзката помежду им. Бяха изминали две години откакто бяха заедно и тогава се случи трагедията. Беше пламнала епидемия, силно заразна, мъчителна и смъртоносна. Лорейн искаше да запази живота на сина си на всяка цена. Неговата любима бе умряла, а той съкрушен. Не след дълго и синеокото момче се разболя. Майка му му призна, че не е обикновен човек, а вещица. С помощта на силите си, малко преди той да умре, тя успя да намери изход. Превърна го във вампир. Първият от първите. Единствен по рода си. Така той успя да запази живота си, но цената бе голяма. Не измина много време, родителите му също загубиха живота си. Той остана напълно сам. Годрик реши, че животът е прекалено жесток и не би оцелял с доброто си сърце. Изключи напълно чувствата си, промени се коренно. Създаваше себеподобни без да се замисля, надявайки се да разпространи "дарбата" получена от майка му и да увеличи новосъздадения вид. Тръгна по света, а по-късно осъществи и детската си мечта. Бе станал Крал.
- Наши дни -
* Нищо не е по-красиво от смъртта *
Годрик властваше от векове. Бе създал силно и непреклонно кралство, известно по целия свят. Той самия бе популярен като владетел. Жестокостта и хладнокръвието, мрачната му душа и каменното му сърце бяха давани най-често за определения на Годрик. Древният се радваше от този факт и дори се чувстваше поласкан. Предпочиташе хората да се страхуват от него, вместо да го обичат. Не раздаваше щедростта си туку така и се бе доверил на тесен кръг от хора. Но дори и те не познаваха напълно дълбините на неговото вампирско сърце. Той никога не избра да чувства отново, не искаше да изпитва същите чувства като преди. Страхуваше се.
Godric.- Брой мнения : 109
Join date : 04.06.2012
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Балната зала.
» Я ми кажи сега ...
» Тронната зала.
» Търся си роднина
» Аватара или подписа на предишния ?
» Да броим до 1000
» Тайната градина.
» Търся си враг