Тронната зала.
2 posters
Страница 1 от 1
Re: Тронната зала.
Денят продължаваше да бъде странен.Прецених,че е добре да остана в градината и да почета.Пренасях сърцето си в друг Свят,където любовта спохождаше всички.Аз стоях известно време на пейката.Преструвах се,че чета някакво важно четиво,което е полезно за човек с моя харакер.Не исках да ходя на бала.Но всички превръщаха онова нещо в извънредно важно събитие.Нали кралят свикна с всичките си балове?Защо аз да стана част от подобни панаири?Оставих книгата на пейката сякаш пробвах да усетя отново ръцете на сянката.Беше приятно.
Докоснах книгата и сложих кожената подвързия отново на кориците.Обичах тази книга.История за една невъзможна любов.
Повдигнах рамене ,оправих роклята си и поех към представянето си.
Езика
ми се плъзна по нежните ми устни.Пробвах да почистя праха от роклята си ,защото не исках да излагам семейството си.Колкото до краля,не ми пукаше особено.По целият път към двореца ппланирах как да постъпя,за да прекратя поредното си унижение.Нищо не успях да реша,затова си поех дъх и почаках стражите да прочетат,че съм една Шавалие и да ме пуснат да влязя.Чудех се дали да попитам единият как да избягам,но той сигурно нямаше да ми даде разумен съвет.Нямах намерение да губя повече време.Желаех всичко да свърши.
Засмях се при онзи спомен за гоненицата с приказливкото.Дори не прецених какъв е.Знаех,че е аристократ,но нищо повече.
Застанах пред вратите на Тронната зала ,докато си оправях някаква панделка на роклята.Сетих се какъв съвет даде гувернантката.Задължтелно да се поклоня.Нямаше да стане.Ако кралят допаднеше.
Чух звук от някакви инструменти.Затворих очи.После чух името си.Нека шоуто продължи.Изведнъж го зърнах.Лордът е краля?Забавно ли?Чух някакви гласове.Не се и съмнявах ,че е за роклята и колко е семпла.Аз задвижих обувките си:
-Вие?-набих токовете в килима.
Докоснах книгата и сложих кожената подвързия отново на кориците.Обичах тази книга.История за една невъзможна любов.
Повдигнах рамене ,оправих роклята си и поех към представянето си.
Езика
ми се плъзна по нежните ми устни.Пробвах да почистя праха от роклята си ,защото не исках да излагам семейството си.Колкото до краля,не ми пукаше особено.По целият път към двореца ппланирах как да постъпя,за да прекратя поредното си унижение.Нищо не успях да реша,затова си поех дъх и почаках стражите да прочетат,че съм една Шавалие и да ме пуснат да влязя.Чудех се дали да попитам единият как да избягам,но той сигурно нямаше да ми даде разумен съвет.Нямах намерение да губя повече време.Желаех всичко да свърши.
Засмях се при онзи спомен за гоненицата с приказливкото.Дори не прецених какъв е.Знаех,че е аристократ,но нищо повече.
Застанах пред вратите на Тронната зала ,докато си оправях някаква панделка на роклята.Сетих се какъв съвет даде гувернантката.Задължтелно да се поклоня.Нямаше да стане.Ако кралят допаднеше.
Чух звук от някакви инструменти.Затворих очи.После чух името си.Нека шоуто продължи.Изведнъж го зърнах.Лордът е краля?Забавно ли?Чух някакви гласове.Не се и съмнявах ,че е за роклята и колко е семпла.Аз задвижих обувките си:
-Вие?-набих токовете в килима.
Аура Шавалие- Брой мнения : 44
Join date : 06.06.2012
Age : 28
Re: Тронната зала.
За броени минути достигнах до кралския двор и щом почнах да чувам чуждите гласове продължих с нормална походка. Влязох в двореца, а после направо в банята. След часовете яздене имах нужда от душ. Пуснах водата да се стича по тялото ми и се облегнах на студената стена. Премислях срещата си с непознатия ангел. Беше различна от другите. Съжалявах я, но и се възхищавах на това колко силно желаеше да се влюби. Може би аз бях страхливец щом бягах толкова дълго време от любовта. И щях да продължа да бягам от нея до края на живота си. Ръцете ми хванаха меката гъба и започнах да сапунисвам обилно тялото си. Скоро целия бях покрит с пяна, но течащата вода се погрижи да я отмие. Прокарах пръсти в косата си, зализвайки я назад и завъртях кранчетата на душа, за да спре. Увих долната част от тялото си с червена хавлия и се върнах в покоите си. Една от прислужниците почука на вратата и влезе след като дадох съгласието си. Остави дрехите, които да облека на бала, но щом тръгна да излиза я спрях. Нахраних се от нея и я пуснах да си върви. Облякох черните официални кралски дрехи, пооправих косата си и слязох в тронната зала, където всички ме очакваха, за да дам началото на бала. След минута вратите се отвориха и с горда, надменн походка като на истински крал влязох в залата, привличайки погледите на всички към себе си. Усмихнах се високомерно и продължих напред. След малко дочух ангелския глас на момичето. Останах не по-малко изненадан от нея. Тя беше графинята? Балът беше в нейна чест? Бях се представил пред нея като пълен идиот. Държанието ми бе непростимо и определено трябваше да й се извиня. Но това щеше да почака още няколко минути. Щом стигнах до трона си, седнах върху него и дадох знак всички в залата да замълчат. Отново се изправих и заговорих.
- Добър вечер дами и господа. Считайте балът за официално открит!
Усмихнах се и кимнах с глава, а после последваха овации. Не спирах да гледам към графинята и щом всички се запътиха към балната зала тръгнах след нея. Вече бяхме стигнали в другата зала, а тя говореше с някакви дами. Приближих се и поздравих, а после вдигнах поглед към ангела.
- Простете, че не ви се представих по-рано, Графиньо. Аз съм Годрик, Крал на Западното кралство. Удоволствието е изцяло мое.
Спуснах ръка и хванах нейната. Отново допрях устни до копринената й кожа и вдишах аромата на кожата й. Заключих ръце зад гърба си, а останалите дами се оттеглиха, искайки първо разрешението ми. Щом им го дадох те ни оставиха насаме.
- Добър вечер дами и господа. Считайте балът за официално открит!
Усмихнах се и кимнах с глава, а после последваха овации. Не спирах да гледам към графинята и щом всички се запътиха към балната зала тръгнах след нея. Вече бяхме стигнали в другата зала, а тя говореше с някакви дами. Приближих се и поздравих, а после вдигнах поглед към ангела.
- Простете, че не ви се представих по-рано, Графиньо. Аз съм Годрик, Крал на Западното кралство. Удоволствието е изцяло мое.
Спуснах ръка и хванах нейната. Отново допрях устни до копринената й кожа и вдишах аромата на кожата й. Заключих ръце зад гърба си, а останалите дами се оттеглиха, искайки първо разрешението ми. Щом им го дадох те ни оставиха насаме.
Godric.- Брой мнения : 109
Join date : 04.06.2012
Re: Тронната зала.
Ставаше за чиста лъжа.Почувствах някаква болка някъде в стомаха.Предполагах,че ще загазя,но не до подобна степен.Аз знаех,че трявба да направя реверанс и да кажа колко се възхищавам на краля,но тогава исках да извикам,че съм толкова разочарована.Вероятно беше наивно да си кажа,че съжлаява,но нямах избор.Желаех да затворя сърцето си.Реших да се заровя отново в
свойте книги и да забравя за случката при статуи.
Усмихнах се и продължих нататък.Не предполагах,че пак последва.Защо държах на това да се влюбя?На какво се дължеше постоянното желание да причиня страдание на сърцето си?
Пробвах да наведа глава,за да покажа своето възхищение,но не успях да скрия поредната си
иронична усмивка.Да,криех се зад нея,за да не покажа,че бях наранена.Как посмя да ме излъже?Аз бях графиня ,не заслужавах подобно нещо.Бях жена.
Понечих да тръгна,но усетих ръката му върху своята.Беше добре поне да кажа името си.Определено не заслужаваше подобна привилегия,но беше крал.
И пак не исках да го ядосам.
Аз направих прикрит реверанс на човека зад краля:
-Искам да изразя огромната си благодарност,че Ваше величество организира подобно събитие ,за
да бъда посрещната подобаващо.-приключих с наивна усмивка.
свойте книги и да забравя за случката при статуи.
Усмихнах се и продължих нататък.Не предполагах,че пак последва.Защо държах на това да се влюбя?На какво се дължеше постоянното желание да причиня страдание на сърцето си?
Пробвах да наведа глава,за да покажа своето възхищение,но не успях да скрия поредната си
иронична усмивка.Да,криех се зад нея,за да не покажа,че бях наранена.Как посмя да ме излъже?Аз бях графиня ,не заслужавах подобно нещо.Бях жена.
Понечих да тръгна,но усетих ръката му върху своята.Беше добре поне да кажа името си.Определено не заслужаваше подобна привилегия,но беше крал.
И пак не исках да го ядосам.
Аз направих прикрит реверанс на човека зад краля:
-Искам да изразя огромната си благодарност,че Ваше величество организира подобно събитие ,за
да бъда посрещната подобаващо.-приключих с наивна усмивка.
Аура Шавалие- Брой мнения : 44
Join date : 06.06.2012
Age : 28
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Съб Юни 09, 2012 8:39 pm by Katherine Elizabeth Smith
» Балната зала.
Чет Юни 07, 2012 3:33 pm by Аура Шавалие
» Я ми кажи сега ...
Чет Юни 07, 2012 1:01 pm by Аура Шавалие
» Тронната зала.
Сря Юни 06, 2012 7:30 pm by Аура Шавалие
» Търся си роднина
Сря Юни 06, 2012 6:01 pm by Alison Rosewood
» Аватара или подписа на предишния ?
Сря Юни 06, 2012 5:57 pm by Godric.
» Да броим до 1000
Сря Юни 06, 2012 5:56 pm by Godric.
» Тайната градина.
Сря Юни 06, 2012 5:43 pm by Godric.
» Търся си враг
Сря Юни 06, 2012 5:27 pm by Alison Rosewood