Балната зала.

by **Godric.** Чет Юни 07, 2012 3:01 pm

Знаех, че бях постъпил долно и непочтено като скрих самоличността си, но не можех ли и аз да бъда поне замалко нормален? Всъщност, като се замислех, не се нуждаех от това. Аз бях Краля, по дяволите! Само с една дума можех да получа каквото си пожелая. Имах абсолютната власт над всичко и всички. Е, с някои малки изключения, като вземем за пример Средното и Източното кралство. Все още премислях възможността да поробя и тях, за да властвам изцяло и да не деля властта си с никого. Да, егоизмът в мен говореше, убеждавайки ме в така сладките си думи.
Забелязах нежеланието, с което се усмихна ангела. Изглеждаше толкова крехка и чиста, че почти се колебаех как да постъпя с нея. Дали да покажа малко от нежната си, добра страна, дарявайки я с ласкателства и мили думи или отново да бъда звярът, който се държи арогатно и властно, непризнавайки ничии чувства и думи. Все още не можех да разбера защо продължавах да се лутам по пътищата между двете. Никога не се бях замислял как да постъпя с даден човек, а сега се двоумях.
- Разбира се, Милейди. Вие сте добре дошла в кралския двор и ще се радвам на присъствието Ви.
Кимнах, но в очите ми се бе настанила решителност и горделивост. Повдигнах високомерно брадичката си, влизайки в така подходящата ми роля на безсърдечен и студен крал, който е безкрайно суеверен.
- Винаги ли сте толкова самовлюбена и нарцистична, Графиньо?
Повдигнах укорително вежди, гледайки с безизразност в очите й. Изглеждаха толкова топли и същевременно бурни, замечтани и искрени. Може би точно това ме плашеше и изкарваше злия вампир в мен наяве. Не бях свикнал някой наистина да бъде откровен с мен и да не носи маската на лицемерието. Заемах отбранителна позоция, която скоро не смятах да напусна.

by **Аура Шавалие** Чет Юни 07, 2012 3:33 pm

Всичко беше странно.Направих стъписано изражение.Усещах непознато чувство.Аз знаех,че пак ставах част от поредния скандал.Не исках да губя онова усещане,защото някъде дълбоко в ангелското
ми сърце се будеше нещо.Не познавах това чувство.Вирнах носле нагоре,за да покажа колко съм изтънчена.Придавах си онова изражение,което някак успяваше да накара сърцето
ми да усеща някаква защита.Някой да помогне.
Аз продължих с измислената си игра,за да спечеля време.Като дете,което беше възпитано сякаш е истинската Шавалие знаех,че трябваше да бъда добра ,но Негово величество нямаше да получи честта да бъде с твърде скъпоценното
ми внимание.Усмивката ми не слезе от моето лице.
Какво можех да искам?Нали бях обикновено момиче?Исках само да обичам.Толкова копнеех да намеря любовта.Четях хиляди книги за любовта,но тя все не дойде.С часове стоях на прозореца и следях нещата навън.
Виждах как навън слугите тичаха.Чувах как влюбените си шепнеха прекрасни думи,каквито аз копнеех да чуя от принца.Живеех в една истинска приказка,но нямаше принц,който да бъде мой верен спасител.Да,прекалено много книги.
Но нямаше да допусна този да ми се прави на велик.Аз застанах пред краля:
-Ще бъда доста благодарна за това любезно посрещане.Но как да тълкувам това така неприятно мнение за характера ми?Та Вие дори не знаете името ми...-нямаше да попадна в този плен.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Балната зала.

Балната зала.

Re: Балната зала.

Re: Балната зала.

Re: Балната зала.